Всичко за командировките

Какво представлява командировката?

Командировката по своята същност е едностранна промяна на работното място, без да се променя характерът на работа. Командированото лице се изпраща, за да извърши конкретна служебна работа в друго населено място или в чужбина. Работодателят сам определя необходимостта от командироване, кое лице да бъде командировано, къде и за какъв период. По време на командировката, командированото лице изпълнява обичайните си трудови задължения, но извън мястото на постоянната му работа. Поради неудобството, за това време, освен брутното му трудово възнаграждение, на лицето се изплащат пътни, дневни и квартирни пари.
Ред на командироване.
Командироването на работници и служители се извършва, чрез издаване на писмена заповед.
При особени случай, командироването може да се извърши и чрез устно нареждане, но в 3-дневен срок той е длъжен да издаде писмена заповед.
Когато командировката ще продължи по-дълго от 30 дни, се изисква и съгласието на работника или служителя.
Продължителността на командировките се определя в календарни дни. В тези дни се включват дните за отпътуване и връщане, както и почивните и празнични дни.
След приключване на командировката лицата са задължени да издадат отчет за извършената работа. За командировки в страната срокът е 3-дневен, а за командировки в чужбина е 10-дневен.

Какво трябва да съдържа заповедта за командировка?

Задължителните реквизити на заповедта за командировка са следните: името на командироващата фирма, основание за издаване, име, месторабота и длъжност на командированото лице; начална дата и продължителност на командировката в календарни дни; държава и населено място, където се командирова лицето; пътни, дневни и квартирни пари; задача на командированото лице; вид на използваните транспортни средства и маршрут; ръководител и лице, издаващо заповедта; име на предприятието, за чиято сметка са разходите за командировката.

Какво се включва в полагаемите пътни пари?

При командировки в страната на командированото лице се полагат пътни пари за отиване и връщане до и от мястото на командировката. Транспортът може да бъде и с личен автомобил, като в този случай на лицето се изплащат разходите за гориво, изчислени по-най ниския разход за гориво, определен от производителя. На лицето се изплащат и пътни пари за градски транспорт в населеното място на командировката, ако е необходимо.
За лицата командировани в чужбина се заплащат самолетните разходи в икономична класа. Ако лицето пътува с кола, поемането на разходите е в размер на петдесет процента от стойността на самолетния билет.
Когато едно лице е командировано за повече от 30 календарни дни в страната, му се полагат веднъж месечно през някои от почивните или празнични дни пътни до мястото на постоянната си работа. За тези дни не му се заплащат дневни пари.

Дневни пари

Полагаемите дневни пари за командировките в страната са както следва:
За командировки без да се налага командированото лице да нощува в мястото на командировката 10 лв. Когато се налага командированото лице да нощува в другото населено място се заплащат 20 лева на ден. За командировките в чужбина, размерът на дневните пари се определя съгласно Приложение №2 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ).
За данъчни цели се признават разходи в двукратния размер на дневните пари определени за командировките в страната и чужбина. В този размер са и необлагаемите доходи за командированото лице. Всички суми над тези са облагаеми за физическото лице.

Квартирни пари

При командировки в страната квартирните пари се признават в пълен размер съгласно заповедта за командировка. При командировки в чужбина квартирните пари се признават в определени размери за съответните страни съгласно Приложение №2 на НСКСЧ.

Данъчно третиране на разходите за командировки

За данъчни цели се признават разходите за пътуване и престой, когато едновременно са извършени следните условия: пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице; разходите са за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или разходите за пътуване и престой на физически лица, които са наети от предприятието по извънтрудови правоотношения (граждански договори), управители, членове на управителни и контролни органи на данъчно задълженото лице.

За да бъдат данъчно признати, изплатените пътни и квартирни пари трябва да бъдат документално обосновани чрез първичен счетоводен документ (фактура, протокол, бордна карта, разписка или квитанция за платени магистрални и др. такси, пътен лист, пътна книжка).

Вашият коментар